Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2006 23:43 - един.кратък .роман.или.да видим.какво .ще кажат ..другите../
Автор: menthol Категория: Изкуство   
Прочетен: 386 Коментари: 0 Гласове:
0



Точно сега , когато решавам да пиша , си  мисля че съм изпразнена от съдържание..мисъл, чувство и всичко останало  са някъде там..за какво да напиша ..за това , че не знам коя съм  , че любовта ме е прояла като дървеница, че чувствата ми се носят някъде там ,  като лист , отбрулен от вятъра.. че няма начало и край  а има вечна агония има много сълзи и нещо друго ..какво..не знам.мисля си , че душата ми се е опоскала от всякъде _ това определение не може да го преведе дори тълковния речник/ , мисля си и това  , че през малките ключалчици на душата прозира цялото ни същество , което сигурно може да бъде видяно и разбрано, ако може да го направи някой между другото/ между всичко останало / бай дъ уй/ ..мисля си и нещо друго .. че преди пишех по – добре от сега ..мислех , че пишейки, когато страдам  , душата ми се поема от белия лист, / и май олеква повече/ , но сега когато усещам празнотата _/ която и листът не може да поеме/ сигурно щото е празнота/ нищо не мога да кажа./.заслушвам се от време на време в потропващите клавиши на моята душа _ или пък на клавиатурата на компютъра/ и си мисля пак, / а наистина мисля много напоследък _   че съм гола, малка  сама и  изплашена .. не знам ..сигурно...особено  когато почука 30-годишнината на вратата се чувстваш така , а може би и не/ – когато се усещаш земен и принадлежащ на някого..-о`к -  това обаче го няма при мен .. а все се върти мисълта .. писането вървеше по – добре преди , чувствата светеха по – ярко преди и знаците на съдбата бяха по – явни преди .

 Преди обаче да се замисля за всичко това  пак ми избумтява представата за него – щото все пак го има – и той съществува и мисли / а дали _ , понякога се уповавам на картите , които показват само хубаво за мен – че мисли , тъгува , ревнува , и пр. Понякога мълчат , но лошото е че аз вече не го усещаааааааааааам..

Дали беше вик  на душата ми или пак превъртях в някакъв унес клавиатурата .. ми просто не знам.Пак ставам .. пуша поредната цигара на прозореца .. дано се подсетя за него и усещам , че дори вятърът отбрулва последните искрици на тази цигара .. дали е знак?? или нещо друго ?

Сигурно , не .. просто история..

 Която започна така..

  Когато го видях за пръв път си мислех вече , че пръв път няма да има – е ,  все пак се бях наживяла достатъчно и за мене на първо място беше градацията в кариерата-..  обаче понякога съдбата / представи я  като комшията от  долния етаж / не решава това  да стане така както си го замислила..

Та .. той се появи .

И какво ще кажете вие .. появява се наистина, обаче –не случайно англо  - говорящите колежки ще кажат – дяволът носи Прада – о , не .. / на нашенския си език – сигурно дяволицата носи Прада // , дяволът носи – български , добре подбрани марки, дяволът понякога си облича нещо по – така / купено от чужбинските командировки / , и определено дяволът пуши ВИКТОРИ./ Е , НЕ Е РЕКЛАМА

Когато обаче осъзнах всичките тези факти ,вече бях много лапнала и просто измъкване нямаше , освен  едно що годе леко / смислени – или не / изречения , които формираха лек хаос в главата ми --  тоя що постоянно ме гледа така / .. да .. определено си ме гледаше , а понеже съм  от тоя тип женички, дето все се издокарват.. / наистина се докарах ... като май се влюбих./..........................

Е, тогава си мислех така, докато,
гл.2........


Тагове:   роман,   Какво,   кажат,


Гласувай:
0




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: menthol
Категория: Изкуство
Прочетен: 7566
Постинги: 1
Коментари: 0
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031