Точно сега , когато решавам да пиша , си мисля че съм изпразнена от съдържание..мисъл, чувство и всичко останало са някъде там..за какво да напиша ..за това , че не знам коя съм , че любовта ме е прояла като дървеница, че чувствата ми се носят някъде там , като лист , отбрулен от вятъра.. че няма начало и край а има вечна агония има много сълзи и нещо друго ..какво..не знам.мисля си , че душата ми се е опоскала от всякъде _ това определение не може да го преведе дори тълковния речник/ , мисля си и това , че през малките ключалчици на душата прозира цялото ни същество , което сигурно може да бъде видяно и разбрано, ако може да го направи някой между другото/ между всичко останало / бай дъ уй/ ..мисля си и нещо друго .. че преди пишех по – добре от сега ..мислех , че пишейки, когато страдам , душата ми се поема от белия лист, / и май олеква повече/ , но сега когато усещам празнотата _/ която и листът не може да поеме/ сигурно щото е празнота/ нищо не мога да кажа./.заслушвам се от време на време в потропващите клавиши на моята душа _ или пък на клавиатурата на компютъра/ и си мисля пак, / а наистина мисля много напоследък _ че съм гола, малка сама и изплашена .. не знам ..сигурно...особено когато почука 30-годишнината на вратата се чувстваш така , а може би и не/ – когато се усещаш земен и принадлежащ на някого..-о`к - това обаче го няма при мен .. а все се върти мисълта .. писането вървеше по – добре преди , чувствата светеха по – ярко преди и знаците на съдбата бяха по – явни преди .
Преди обаче да се замисля за всичко това пак ми избумтява представата за него – щото все пак го има – и той съществува и мисли / а дали _ , понякога се уповавам на картите , които показват само хубаво за мен – че мисли , тъгува , ревнува , и пр. Понякога мълчат , но лошото е че аз вече не го усещаааааааааааам..
Дали беше вик на душата ми или пак превъртях в някакъв унес клавиатурата .. ми просто не знам.Пак ставам .. пуша поредната цигара на прозореца .. дано се подсетя за него и усещам , че дори вятърът отбрулва последните искрици на тази цигара .. дали е знак?? или нещо друго ?
Сигурно , не .. просто история..
Която започна така..
Когато го видях за пръв път си мислех вече , че пръв път няма да има – е , все пак се бях наживяла достатъчно и за мене на първо място беше градацията в кариерата-.. обаче понякога съдбата / представи я като комшията от долния етаж / не решава това да стане така както си го замислила..
Та .. той се появи .
И какво ще кажете вие .. появява се наистина, обаче –не случайно англо - говорящите колежки ще кажат – дяволът носи Прада – о , не .. / на нашенския си език – сигурно дяволицата носи Прада // , дяволът носи – български , добре подбрани марки, дяволът понякога си облича нещо по – така / купено от чужбинските командировки / , и определено дяволът пуши ВИКТОРИ./ Е , НЕ Е РЕКЛАМА
Когато обаче осъзнах всичките тези факти ,вече бях много лапнала и просто измъкване нямаше , освен едно що годе леко / смислени – или не / изречения , които формираха лек хаос в главата ми -- тоя що постоянно ме гледа така / .. да .. определено си ме гледаше , а понеже съм от тоя тип женички, дето все се издокарват.. / наистина се докарах ... като май се влюбих./..........................
Е, тогава си мислех така, докато,гл.2........